ПОПРИТЍЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; попритека̀ се, попритечèш се, мин. св. попритèкох се, попритèче се, св., непрех. Остар. Притичвам се. Когато се връщах в „коуша“ .., съгледах няколко наши българи, натрупани около един заптия, .. Аз се попритекох и чух из Азизовите уста. Св. Миларов, СЦТ, 74.